"Индекс на Местна система за почтеност" сравни 9 сектора в 27 български общини

В Областна администрация Силистра бе проведено заседание на Областен обществен съвет за превенция и противодействие на корупцията, свикано от областния управител Ивелин Статев и водено от Стоян Бонев – заместник на областния управител.

Дневният ред: представяне на инициативата „Индекс на Местната система за почтеност“ с основни резултати и изводи от изследване за 20015-2016 г., вкл. конкретно за община Силистра; обсъждане на „Пътна карта за развитие на Местна система за почтеност в област Силистра – добри практики и перспективи“.

В заседанието, за да осъществят част от дневния ред участваха представители на Асоциация „Прозрачност без граници“ в лицето на Калин Славов – изпълнителен директор, който заяви: „Индексът дава възможност да се стимулира състезателният дух, т.е. конкуренцията между общините – центрове на области, както и в исторически план – сравнение между тях и между самите институции“.

За представянето в Силистра той бе заедно с Катя Христова-Вълчева – водещ изследовател по проекта за индекса на местната система за почтеност, Ваня Кашукеева-Нушева – социолог в Асоциацията и Екатерина Каменщик – също неин представител.

Индексът на Местна система за почтеност в България позволява извършването на ежегодна сравнителна оценка за антикорупционен капацитет, ролята и значението на 9 ключови институции и социални актьори на местно ниво: общински съвет, кмет и общинска администрация (местно самоуправление), бизнес, медии, граждански организации, политически формации, централни органи на местно ниво – полиция и съдебна власт (Окръжен и Районен, както и Административен).

Той е съставен за втора поредна година въз основа на детайлно разработен набор от 9 сектора (5  тях са т-нар. публична власт, а другите 4 – друг тип „актьори“ в обществото) с отговори на 73 въпроса за изследване на 3 параметъра (капацитет, роля и управление) на институциите и структурите в 27 общини (сред тях и община Силистра), които в страната са центрове на области (без София област).

Базата данни с цифри и факти от 2015, публикувани до м. юни 2016 г., е събрана с помощта на 26 неправителствени организации, работещи на „терен“, т.е. в съответните регионални центрове. Резултатите и аналитичната им част са необходими за местните власти, бизнеса – вкл. кандидатите за инвеститори, неправителствения сектор и академичната общност.

Обща стойност на индекса за цялата страна за 2016 г. е 3,17 (www.lisi.transparency.bg), като резултатът на община Силистра (2,78) е предпоследен в класацията (на дъното е община Кюстендил). В челната тройка са Стара Загора, Бургас и София. Общият извод е, че най-стабилен елемент е местната власт, а най-отдолу са бизнесът, медиите и политическите партии.

Специално за община Силистра: най-отгоре е съдебната власт, подобрение се наблюдава при политическите партии, а общинската администрация запазва своето място. В сравнение с 2015 г. местният колективен политически орган  Общински съвет Силистра отстъпва с половин пункт и има резултат от 2,92, което му отрежда място във втората половина на класирането. 

Най-общо проблемът му е вътрешна организация и липса на визия, както и отсъствие на органа омбудсман (от общо около 20 в страната 7 от тях са в областни градове). В Силистра след успешен граждански проект на Коалиция от НПО „Делта“ той бе открит с решение на ОбС Силистра през 2006 и 4 г. по-късно след мандата на Румяна Чанкова бе закрит отново с акт на общинските съветници.

Оценката на сектор „кмет“ в Силистра е 2,94 при средно за страната 3,57. Проблемите: ниска степен на управленска програма и отчет за изпълнението й, вкл. за текущо изпълнение на решения на ОбС, както и за взаимодействието с местния бизнес.

Сектор „общинска администрация“: оценка 3,04. Отчита се дефицит на вътрешни управленски правила и на достатъчно електронни услуги; проблем с реда за докладване на нередности. Сектор „съд“: оценка 3,29 при средна за страната 3,40. Наблюдение – в сравнение с 2015 г. – изключително голям скок по отношение на ролята и на качеството на работа.

Сектор „полиция“: оценка 2,68 при средна за страната 3,07. Място: пред-предпоследно, след нас – Ловеч и Ямбол. Не се отчита подобрение спрямо 2015 г., с изключение на капацитета на служителите, който е в плюсовата зона, но при ролята на институцията и нейното управление – „ма какво да се желае“. Препоръка за по-добра отчетност, отбелязва се неудовлетворение от възнагражденията в сферата, които както е известно се определят от министерството.

Сектор „политически партии“ – оценка 3,17 при средна за страната 2,90 (четвърто място в класирането). Преди всичко заради добра отчетност в одитните доклади на сметната палата, особено във връзка с проведените избори. Като незадоволително се оценява действието им в ОбС, където обаче ролята им остава по-важна от сформиращите се конкуренти групи при решаване на един или друг обществен въпрос.

Сектор „бизнес“: оценка 2,03 при средна за страната 2,73. Предпоследно място, като на дъното са Плевен и Кърджали. Ниска оценка за управление – 1,17. Проблем – отчетността, дефицит на атикризисни политики.

Сектор „медии“: оценка 2,23 при средна за страната 2,79 (накрая са Кърджали и Ловеч). Ниска оценка за роля – 1,25. Сектор „граждански организации“: 2,81 при средна за страната 2,99 – десето място в общото подреждане. Заради недостатъчна активност при противопоставянето на корупцията ниска е оценката за роля – 1,75, , но е висока за капацитет – 3,75.