Септемврийска вечер в
силистренското Сребърна. 2016 г. Сто години след първите трагични събития в
селото, което тогава все още не е прочуто с
езерото и пеликаните си. И 80 години след т.нар. Сребърски процес. Градският духов
оркестър на Силистра подкарва популярен боен марш и по улиците на селото тръгва
колона от хора – местни и ветренци, водено от младежи с няколко венеца. Пътят
им спира до паметник, изгрладен от мрамор с изписани имена. Започва тържество,
организирано от кметството с кмет Георги Иванов и от Народно читалище
„Възраждане“. С участието на представители на Клуб Родолбюбие с ръководител Валентин Петков.
1 335 години са вече в
историята на България, включително и на Добруджа. Преди 100 години през
септември 1916 г. в Тутракан, тогава една от най- добре укрепените крепости в
Европа, е записана една от най-ярките страници на българската бойна слава. На 5
септември в 6 часа и 30 минути българската артилерия открива огън по румънските
позиции.
На другия ден атаката е
подновена със същия устрем. В 16 часа и 30 минути боят за овладяване на
Тутракан завършва. Тежка обаче е цената на триумфа след 33-часовата обсада.
Пред погледите се представя поразяваща картина. От 17 000 бойци, с които
дивизията започва операцията, остават не повече от 9 000.
Паметта на падналите за
България преди 100 години и днес заслужава дълбок поклон. Тутраканската епопея
ускорява победния ход на нашите сили в Добруджа, но раненият звяр, довличайки
се до дупката си, помита всичко по пътя си.
Ден по-късно, на 7 септември е най-тежкия ден за сребърци. Старите хора
наричат този ден „Вартоломеева нощ“.
При залез слънце в
селото влиза войник – българин на румънска служба и съобщава на селяните, че
през нощта селото ще бъде опожарено. Почти всички се скриват в тръстиката на м.
Балтата. Някои обаче, с надеждата, че войската не ще стори нищо на мирното
население, остават по домовете си и се събират по избите.
С настъпването на нощта
в селото навлизат отстъпващите откъм Тутракан войници. Те събират останалите по
къщите мъже в центъра на селото, а жените и децата отпращат към град Силистра.
Събраните на мегдана мъже били наредени в две редици. Пред всеки стоял войник с
пълна пушка.
Офицерът попитал кой
знае румънски и на обадилия се Пеньо Иванов заповядал да преведе на останалите,
че всички ще бъдат избити. Последвала заповед за стрелба. Войниците не се
подчинили. Трима от задържаните използвали тъмнината и се опитали да избягат.
Отначало останали незабелязани, но по-късно ги видели войниците, които в това
време палели къщите. Започнали да стрелят и единият пада убит. Другите двама –
Димо Драгостинов и Йордан Стоянов, успели да избягат.
Разярен от случилото
се, офицерът за трети път дава заповед за стрелба и едновременно стреля в
първия човек. Един по един започнали да стрелят и войниците. Селяните паднали
на земята. Почти половината от тях лежали, незасегнати от куршумите, защото
много от войниците стреляли във въздуха. Офицерът минал по редицата и стрелял в
тези, които мърдали. Останалите неподвижни се спасили.
В селото все още
разказват случая с Марин Кръстев. Офицерът спрял до лежащия дядо Марин и
попитал войника, стоящ срещу него дали е убит. Момъкът отговорил по войнишки,
че старецът е мъртъв. Тогава офицерът се прицелва в петата на дядо Марин.
Войникът изтръпва, защото много добре знаел, че човекът е жив. Но сребърецът
издържал изпитанието и не трепнал дори, когато куршумът пронизал крака му.
Оттеглили се войниците
и наоколо всичко утихнало. Тогава някой се надигнал и викнал: „Който е жив, да
бяга“. От около стотина повалени, почти половината се надигнали. Останали на
земята 47 трупа. Живите се укрили при другите в тръстиката, където прекарали
три дни. Същата нощ селото е опожарено.
На четвъртия ден селото
се изпълнило с писъци и плачове. Всички се стекли на мегдана. Убитите били
погребани в обща гробница. И до днес в Сребърна се пее изключително тъжната
песен, в която народния певец е пресъздал това събитие и го е запазил за идните
поколения. (И я подкарва – дълга, тъжна и прочувствена, с ясен и звучен глас
кметът на селото Георги Иванов – дългогодишен солист на Ансамбъла за народни
песни и танци „Силистра“ при Народно читалище „Доростол“. Акомпанира му
акордеонистът Тихомир Лефтеров – настоящ ръководител на ансъмбъла).
…На 27 септември 1916 г. в Сребърна пристига
делегация с анкетна мисия. Ето какво пише един от анкетьорите за разстрела на
сребърци: „Когато нашите първи кавалерийски части влезли в това село, зрелището
било ужасно. По шосето и площадите лежали трупища за застреляни селяни. В
раздел „опожарявания“ той пише, че има села, изгорели почти изцяло. Тъй
например Сребърна, някога цветущо и богато село, сега е куп развалини,
предоставящи сърцераздирателна картина. Из него се движат бледи полудели жени,
носещи на ръце изнурени гладни деца. А на полето кръстците лежат и загниват
поради липса на работна ръка. За времето, за мъката, за паметта за събитията е песента
на Добрина…
В раздел „малтретирания
и обезчестявания“ Петър Нейков сразказва такива потресаващи случаи, че човек
непременно се пита възможно ли е това да бъде дело на чхора. Той споменава и за
съдбата на всички жени, в това число и на сребърки. „В Сребърна тоже никоя жена
не е била пощадена. Жертвите разказват потресающи неща за преживените оттях
сцени. Жени, срещнати от войниците с кърмаче на гърдите, детето е било
захвърлено сред пътя, а самите те обезчестявани на открито.“
При отстъплението от Южна
Добруджа през 1916 г. Румъния завлича над 88 000 глави едър рогат добитък, 306
760 глави дребен добитък, 8 792 каруци. Опожарени са 2 050 постройки. Избити са
около 300 души и отвлечени над 20 000 мъже, жени и деца (от Сребърна –104 души,
от Ветрен – 162), изпратени в Молдовата,
където поставени при непоносими условия на живот, половината от тях умират от
глад, студ и болести.
…Двадесет години
по-късно. Сребърна записва в историята на България поредното трагично събитие.
На 16 февруари 1936 г. на мегдана на селото се вие голямо хоро за отбелязване
на 3 години от Железничарската стачка в Гривица. Хорото се превръща в
общоселски митинг. През нощта са разпръснати позиви и са окачени червени
знамена.
Полицията се възползва
от случая, блокира селото и започват обиски и арести на подозрителни лица. Арестуваните около 50 човека след упражнен
побой правят пълни разкрития за дейността на организациите и хората, взели
участие в тях, разкривайки връзките със селата от района и с окръжните орган.
Започват арести и в другите села и в гр.
Силистра. Арестувани са над 2 000 души. От тях 337 са подведени под съдебна
отговорност, от които 180 са изпратени в затвора.
За тези тежки времена е
песента: „Джандари ходят мамо, джандари румънци, джандари румънци, мамо, из
село Сребърна. Всяка къща гледат, мамо, гледат и оглеждат дали има, мамо, млади
ергенаши. Де когото срещнат, мамо, питат и разпитват – кой къде живее, мамо,
кой с кого се среща. Дали идат другоселци на тайни седянки, на тайни седянки,
мамо, позиви да носят. А когато са разбрали, бесни побеснели, бият, трепят,
палят, мамо, мало и голямо. Мало и голямо, мамо, де когото стигнат. Хванали са,
мила мамо, две хиляди души Две хиляди души, мамо, от окръг Силистра. Съдили ги,
мила мамо, година и половина, Съдили ги, мила мамо, и ги осъдили.“
В защита на арестуваните по Сребърския процес
и побоищата над тях застава цялата общественост. Целта е да се привлече
вниманието на цялата прогресивна и демократична общественост в страната и извън
нея, да се покаже, че борбата на подсъдимите е борба за социална правда, против
робството и настъпващия фашизъм. По време на процеса идва Андре Роже, адвокат
от Франция. За да защитават подсъдимите се ангажират 33-ма адвокати. Представени
са над 2 000 свидетели.
…Градският духов
оркестър засвирва химна „О, Добруджански край, Ти нашъ си земенъ рай, Въ тебъ
златно жито зрей! Въ тебъ вакло стадо блей! Орлите отъ възбогъ, Просторътъ ти
широк. И слънчо – мощний Фебъ, Ни споменават все за тебъ! Подъ чужди ти си
кракъ, Дойде денътъ въ който пакъ. Да бъдеш кътъ нашъ ти, Тъй както и преди! Съ
оръжье, светлина. Ний твойта бъднина. Ковеме всъки часъ, Храни надежда въ
насъ!”.
По ирония на съдбата,
създаден през 1914 г., т.е. малко преди трагичните събития в Добруджа и
Сребърна преди един век. При обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 г. всички
полкови музики и 30 хиляди български войници пеят без прекъсване химна на
Добруджа в името на победата на Добруджанкския фронт, сътворявайки историческа
Тутраканска епопея.
Венци и цветя в памет на всички, които са имали
участта да бъдат в центъра на събитията в изпълнените с драматизъм и трагизъм
септемврийски дни на 1916 г. в цяла Добруджа и конкретно в Сребърна. Както и на
далите живота си във Втората световна война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар