вторник, 30 август 2016 г.

Хайде на панаир в Тутракан

И тази години Ви очакват много забавления и незабравими моменти на традиционния тутракански панаир!  Не пропускайте да се позабавлявате от 1 до 10 септември в град Тутракан, ул. "Крайбрежна"!

Нови успехи на силистренка родом на режисьорския "фронт"

Назаем от Фейсбук профила на Svetla Bachvarova: Рано или късно, отблизо или отдалеч, човек получава признание за труда си...радостна съм! За втори път съм носител на първа награда от Международния фестивал на музикалния филм „Николай Гяуров“ (шесто издание), този път като режисьор на филма „Детство мое – първо и последно“ (раздел„Детска сцена“, една от петте категории), дело на РТВЦ Русе.

Версинаж: В края на миналата и в началото на настоящата година в ефира на БНТ 2 прозвучаха и бяха гледани два концерта – „телевизионен“ режисьорски дебют на силистренката родом Светла Бъчварова, възпитаник на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (става дума за „Светът е за всички“ – концерт на филхармонията, и концерт на ФГТ „Найден Киров“ – Русе).

Портал Силистра: През м. април 2014 г. Бъчварова направи родолюбив жест към Регионалната библиотека в родния си град. Тя предаде над 200 тома разнообразна литература, събирана в продължение на 40-50 г. в семейството на родителите й.

понеделник, 29 август 2016 г.

Миткин-старши без конкуренция в "стрелба по панички" при ветераните

В град Горни Дъбник край Плевен се проведе държавно първенство по стрелба "скийт" (известна като "стрелба по панички"), която е и олимпийска дисциплина - във всички възрастови групи. При ветераните №1 е силистренецът инж. Мирослав Миткин от ЛРД "Сокол" Варна. В тройката на призьорите са още представители на Дупница и Плевен. На практика в състезанието участваха всички класирани до шесто място в състезанията през годината.

Преди сто години румънците отвличат и избиват елита на Добруджа

Юлияна Велчева,  г. 


Изклани от румънците добричлии

Изклани от румънците добричлии
През август 1916-та година, две седмици преди България да обяви война на Румъния,  започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството.  Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности".

По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската. Префектите, околийските началници, кметовете и шефовете на Сигуранцата получават предупреждение за "ненужността на каквото и да било преувеличение".

С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2, 145 млн. леи за бараки и други помещения за пленници, които да се построят в окръг Яш, Молдова. За лагерите и други 68 селища, предимно землянки и малко бараки, не се предвиждат средства, защото добруджанци трябва да си ги изкопаят сами. 

Избити по пътя край село Каралез (Царевец)

Избити по пътя край село Каралез (Царевец)
На 15 август 1916-та започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, жени, деца и старци са изкарани насила от домовете им. Румънците газят с конете върху беззащитните, а всеки, който понечи да вземе покъщнина, или нещо се възпротиви, го разстрелват на място.

"Войници, качени на коне, с викове и бой, с пръчки и приклади, ни подкараха направо през полето. Бяхме към 400 човека", спомня си Радослав Мирков от балчишкото село Гурково. "Бягахме по пътя под постоянни крясъци и удари. Който паднеше биваше пребиван или убиван... "Смърт на българите! Човекоядци! Смърт!, крещят по пътя влашките селяни и замерват българите с мърша, камъни и помия. Българите вървят гладни и жадни, пият от локвите като животни.

Подложените на чудовищен терор са от пеленачета до 105-годишни старци. Само за 15 дни, само от Южна Добруджа са били отвлечени и откарани като заложници 17 518 души, мъже, жени и деца. От Силистренска околия 9641, от Тутраканска околия – 2293, от Куртбунарска – 1014, от Добришка – 4 567лица. Всичко това е съпроводено с масови убийства и безчинства.

В Силистра всеки ден се наблюдават покъртителни картини – през града преминават върволици от отчаяни хора – мъже, жени, старци и деца, охранявани от жандарми. "Жандармите псуваха, биеха и разстрелваха изнемощелите до краен предел, които нямаха сили да следват редиците", пише очевидецът Иван Георгиев. Повечето хора са селяни, бивши кметове, офицери, търговци.
Добричка околия дава 4 567 жертви на терора. От Добрич са отвлечени 515, сред които най-видните граждани – бивши кметове, управители на банки, учители, лекари, аптекари, свещеници, ходжи. Арестувани са по стотина човека от 109 села. Над 600 са депортираните от Балчишко и Каварненско. От Тервелска околия мъчениците са 1 014.

Терорът се разпростира и в Северна Добруджа. Интернирани са българи и турци от Кюстенджа и Тулча. В началото на септември размерите на геноцида стават чудовищни – бройката на отвлечените надхвърля 40 хиляди души. В паниката и ожесточението към българите румънците избиват невъоръжени и невинни. Според анкета на Петър Габе застреляни и съсечени на място са 263-ма души от различни националности. 

Семейство, избито от румънците

Семейство, избито от румънците
"Румънците убиваха деца само защото плачат, старци – защото изнемогват. На поповете им скубеха брадите и ги караха да целуват кръст от изпражнения. Насилваха ходжи да ядат сланина, караха ги да се кръстят и ги разстрелваха. Гавреха се с труповете на починалите българи, пикаеха и играеха отгоре им, като се хилеха по най-дивашки начин", описва кошмарите Мирков.

В Черна вода ги натоварват на шлепове, после в конски вагони. Натикани са по 60-70 до 100 човека. От глад и отчаяние хората вътре ръбат дъските на вагона, гърчат се и умират в агония. Смрад от повръщане, кръв, изпражнения и разложени трупове. Хиляди намират смъртта си по пътя. Местността Молмозен край Букурещ е използвана за стрелбище. Там са убити към двеста от отвлечените жени под фалшив претекст, че нападнали  отстъпващи ранени войници. В Кълъраш дни наред избивали българи, за да заграбят конете и каруците им. Пак в Кълъраш румънците се гаврят с мобилизирани младежи и ги заплашват с разстрел, съобщават свидетели.  В Силистра префектът Йон Камарашеску нарежда да се затворят в казармите стотици граждани, измъчвани от войници и оставени без храна и вода две денонощия. Всички са бити с пушки и саби и са заплашвани, че ще бъдат разстреляни. 

Масови убийства в Сребърна

Масови убийства в Сребърна
"В селата обезчестяват масово жените. В силистренското село Брадвари развилнелите се войници не пощадили нито една жена, била тя българка или мюсюлманка. Има между тях затъпели или полудели от ужас. В един двор е намерен полугол труп на мома със забит нож в гърдите, разказва очевидец. "В с. Хасъмкой е бил насечен на късове крупният земевладелец Тоню Василев и части от тялото му, ръка, крак и глава, са били хвърлени в пламъците на запаления от войските негов чифлик. В с. Опанча едно 10-дневно детенце е ранено в крака и ръката с 2 куршума от румънски войник", съобщава военният кореспондент Л. Харизанов.

Откъдето мине войската, разстрелва, граби и пали. "В Добричкото село Стожер от 150 къщи едва ли са останали 20 здрави. По команда на офицери са запалени цветущите села Бабук, Смишлец и Сребърна. Те се превръщат в пепелища, из които се движат бледи, полулуди жени, носещи на ръце изнурени гладни деца", пише в доклад на Петър Нейков. Всъщност гори цяла Южна Добруджа. Процъвтяващи едри стопанства са опожарени или разрушени с артилерийски огън. Към разоряването се прибавят и масови грабежи. Обири се наблюдават в цялата област. Проявява се разбойническият инстинкт на хора, получили възможност да вилнеят, констатира П. Нейков.  Под предлог че търсят оръжие войниците влизат в домовете и ги разграбват. Най-големи са грабежите в Добрич и Силистра. 


Докато Южна Добруджа е пламъци, тези от отвлечените, които оцеляват по пътя, стигат до Молдова. Там са вкарани в четири концентрационни лагера – Радауц, Савени, Рапичени, Стефанище – с 21 подцентъра. Живеят в дупки под земята, които сами си изкопават. Бордеите служат за тоалетни, гроб и жилище. Работят на чокоите без пари, само за по шепа недоварена мамалига. "Колкото повече българи умрат, толкова повече медали ще получа!", казвал един от камендантите.

Някои от концлагерстите успяват да избягат в Русия. Но някои. Повечето умират от издевателствата и терора, други от болести и глад. Когато след години част от отвлечените успяват да се върнат по родните места, намират къщите си ограбени и превърнати във вълчи бърлоги. 
Според грубата статистика от над 40 хиляди депортирани се завръщат по-малко от 10 хиляди души.  


По-надолу можете да прочетете инструкцията за отвличане на Силистренския окръжен управител, заповедта на Кюстенджанския окръжен управител Мумяну за интерниране на българи и германци и официален рапорт на български майор за геноцида над отвлечените добруджанци. 




Силистренско Окръжно Управление

Тайно.
ИНСТРУКЦИЯ.
За отвличането на чужденците и подозрителните личности.



1. Запечатаните пликове, съдържащи списък на лицата за отвличане, носят „буква б”. Те са дадени на съхранение на г. околийските началници, г. градоначалниците, г. началниците на бригадите и подбригадите на сигуранцата (обществена безопасност), а що се отнася до селската жандармерия - на съхранение на командира на компанията, началниците на постовете и то на всеки един за неговата област.

2. Пликовете се отварят след получаването на заповедта от окръжното управление с изключение на Тутраканската зона, гдето се отварят по нареждането на военния командант в случая, когато съобщенията с окръжния управител бъдат прекъснати.
3. При отварянето на плика да се прибавят в списъка на подозрителните личности и да бъдат също отвлечени:
а) всички чужденци: българи, турци, германци, австро-унгарци, намиращи се там в тоя момент;
б) всички български попове (освен градовете), всички мюфтии, ходжи и имами (освен градовете), всички бивши български учители (освен градовете), които са поместени в списъците, по какъвто и да е мотив, също и всеки чужд или румънски поданик, за когото изпълнителят намира, че може да принесе вреда за държавата или войската, ако остане в местожителството си. Да се има пред вид ненужността на каквото и да било преувеличение.
Съдържащият се в плика списък ще бъде изпълнен точно и без никакво изменение.
4. Всички лица за отвличане, които не се намират в местожителството си, веднага ще се търсят и ще бъдат откарани, щом бъдат намерени.
5. Няма да се прави никаква разлика между чужденците, поместени в точка 3 алинея, а и подозрителните личности.
И едните, и другите ще образуват една и съща категория.
6. Задигането и пренасянето им, също и мерките, относящи се към тая работа, ще бъдат показани в нарежданието на окръжното управление (зелен цвят) и което е напълно одобрено от Щаба на армията.
7. Всяка група от личности ще се предава с един списък в повече екземпляри, в който да фигурират следующитe сведения:
а) име и презиме;
б) местопроизхождение;
в) какъв поданик;
г) социалното му положение: степен, занятие и професия.
8. При натоварването на парахода всяко лице ще получи чрез съдействието на полицията една порция храна, състояща се от един хляб, сирене, маслини, сухари или каквито и да е други продукти от търговци срещу издаване на разписки. Изплащането ще става изпосле от окръжното управление.
9. Жилищата на отвлечените ще бъдат строго (внимателно) наблюдавани до втория ден, когато ще се направи един пълен обиск на жилището на всеки един, като се вземат компрометирующите писма и неща и като се направи следуемият се протокол.
10. Каквото и да било ново нареждане, или каквото и да е изменение, ще се съобщи своевременно.



"Бързо.

№ 1 823 от 28 август 1916 г.
До Г.г. Околийските началници, полицейските началници и градоначалниците.
Меджидие 318, Траян 139, Остров 6, Черна вода 522, Мангалия 547, Коджалак 424, Хърсово 705, Кузгун 6, Кюстенджа 465.
Моля Ви, щото в срок от 3 дни да ни представите един списък, който да съдържа имената на 15 видни (първенци) българи и германци (румънски поданици), от всяка община и село от околията Ви.
При съставянето на този списък ще имате пред вид ония подозрени, незадигнати, състоятелните (богатите), както и ония с широки семейни връзки, които имат големи влияния върху своите сънародници.
Ще запазите най-голяма тайна при съставянето на тоя списък, в който ще посочите всички от по-горе сведения пред всеки едного.
Окръжен управител (п.) Г. Мумуяну."



"До господина коменданта на града Силистра.

Господин Полковник,
Съгласно желанието Ви, проявено при представлението след завръщане от Браила, чест имам да Ви изложа някои факти, видени и чути от мене, върху участта на много наши сънародници и граждани, отвлечени от румънските власти в деня на тяхната мобилизация и след тяхното отстъпление от нова и стара Добруджа.

На 17-и август 1916 г. ст. ст. заминах от Силистра с предназначение за гр. Дорохой (Северна Молдова), гдето бяхме повикани всички запасни офицери и лекари, бивши такива от българската армия и живущи засега в тази част от българска Добруджа, която се окупира от румънското кралство през 1913 година. В Калараш, на път за гарата, видях в казармения двор насядали тук-таме силистренски първенци, откарани през нощта срещу 15-й август ст. ст., обаче не посмях да се приближа до оградата, понеже се охраняваше от силен пехотински караул. На Каларашката гара престоях до 3 часа след полунощ, а в 2 часа започнаха да водят под силен кавалерийски кордон селяни първенци (българи и турци), арестувани из селата няколко деня преди мобилизацията. 

Видях там възмутителни сцени и безчовешки обноски, посрещнати с викове на одобрения и браво от румънски войници и граждани, между които и Силистренският началник на финансовата администрация Манаила, инженерският кондуктор Георги Бараку, македонец от Прилеп, касиерът на Банка Руманяска запасния офицер Леонтеску и пр., които даже рекламираха, че ще е по-хубаво да бъдат застреляни, отколкото да бъдат откарани и хранени от румънската държава.

„Стига тази престъпна толерантност” - казваха те - към този варварски народ, към тези хуни и татари; трябва семето им да изчезне от земното кълбо”, и обвиняваха префекта Камарашеску, че е държал с българското население и го е защитявал. Един майор (види се беше назначен за тая процедура) ги настаняваше из вагоните, като им отвързваше вързаните ръце и с псувни, които влашкият речник познава, и с шамари ги предаваше на войници, които от своя страна довършваха започнатото от своя началник. 

Тикаха ги като животни в товарни вагони по 50 души и след това затваряха вратата (трябва да се знае, че в това време имаше непоносими горещини). Между откараните в тъмнината можах да позная някои алмалийци, между които и бившият там дългогодишен кмет Иван Моллов, и свещениците Шиков от Калипетрово, Григорий Арнаудов от Айдемир, стария Кара-Омурски свещеник, за когото отпосле чух, че се поминал. Същата процедура и обноски бяха приложени и към турските първенци - ходжи и хатипи, откарани по същия вандалски начин, както и българите.

След завръщането ми от Дорохой на път за Слатина, гдето бях назначен в 3-й пехотен полк, в Букурещ се разболях и останах на лечение най-напред в хотела, а отпосле във военната болница. Няколко дена преди влизането си в болницата, минувайки с файтон покрай градоначалството, видях в двора около 200 жени, селянки от Добруджа (но дали от новата или старата, не мога да твърдя), които следобед били застреляни от румънските власти в местността Молмезон - място, определено за стрелбище. Това ми го каза и потвърди бившият тук директор на Банка Агрикола, Рапт. 

Те били застреляни под измисления предлог, че са хвърлили върху румънските войници, ранени и не, вряла вода и брадвени удари, при тяхното отстъпление. Тук му е мястото да спомена, че според тяхната преса и обществено мнение, тутраканската катастрофа се е дължала на българите шпиони, паниката била предизвикана от българи, облечени в румънска войнишка униформа, които бягали, възседнали на коне, из тутраканските и силистренските улици и викали по румънски: "Бягайте кой къде намери, защото българите идат и колят всичко, каквото намерят", и това предизвикало суматоха в редовете на войската и румънското население, вследствие и на което е падането на Тутракан и Силистра. Това се хроникира в румънските вестници "Адеверул" и "Диминияца" (броевете не помня). 

Научих се отпосле, че силистренските първенци са били откарани в Галац, българските поданици – в Яломишкия окръг, а селяните до един откарани в Дорохойския и Ботошанския окръзи. Доколкото можах да се науча от един евреин, някой си Навон, търговец в Кюстенджа, също откаран и интерниран в Галац при силистренци, а отпосле освободен благодарение на парични средства и влияние на високопоставени лица, всички наши съграждани са били обискирани, както мъже, така и жени и им е взето всичко ценно (пари, бижутерия и пр.), без да се издавали никакви квитанции, и всички тези ценности са влезли в джобовете на полицейските чиновници, които са извършили обиска. 

Само от почтения силистренски търговец Ради Братоев някой си подкомисар Шарбанеску е взел 18 000 лева. В началото, разправя г. Навон, са били настанени в Галац в едно казармено помещение и доста сносно третирани от един капитан, назначен за началник на стражата, обаче заради тази негова хуманност, отпосле бил сменен с друг един капитан – въплъщение на всичко дивашко и варварско, и настанени в салханата, в един голям хангар, гдето са лежали на циментови плочи, без покривки и завивки. Преди заминаването ми от Браила чух, че са били откарани и те в Северна Молдова и то пеш.

Неслужилият войник от Тутракан Димитър Тевекелев, с когото се криехме в Браила повече от месец и бяхме освободени от нашите храбри войници при влизането им в този град и същевременно изпратени по жилищата ни, ми разправи следующето за неговите и на другарите му страдания. Всички неслуживши войници от градовете Силистра, Добрич, Балчик, Каварна и Тутракан са били свикани на обучение в град Кълъраш няколко дена преди мобилизацията, обаче още при пристигането си в този град са били арестувани в един яхър и държани гладни и жадни около 3 дена със заповед към кордона, който ги е пазил, че щом някой се обади за хляб, вода или изпълнение на физиологически нужди, да се застреля на мястото. След три дена им дали по-малко хляб и вода, обаче всеки ден офицери и войници са идвали при тях с пълни пушки, нареждали ги в една или две редици и са ги заплашвали със смърт, като се подигравали с тях.

Тази безчовешка игра с тези нещастници е продължавала близо два месеца и отпосле са били откарани в Браила да копаят окопи около този град. 


На гарата Фаурей, между Бузъу и Браила, те се научават, че преди два месеца оттам са прекарали жителите на евакуираните от румънците села: Калипетрово, Кара Омур, Алмалий и пр. и там са били отнети всичките им коля и добитък; багажите и покъщнината, която са вземали, са били изгорени; в това жалко положение били откарани пеш до Дорохой. От тези нещастници има мнозина измрели, най-много деца, от умора и глад. Всички неслуживши, за които говорих по-горе, с изключение на Тевекелев и някои добричани, които се скриха при евакуирането на гр. Браила, са откарани към Молдова и Бесарабия. 

Същият този Тевекелев твърди, че в помещението, гдето са били арестувани и малтретирани в Кълъраш, са били застреляни селяни, откарани преди мобилизацията с каруците си, пълни с храни. От други източници чух, че селското население, откарано в Молдова, било разхвърляно по селата и малтретирано варварски и вследствие на бой, глад лишения и болести половината починало.

В Букурещ видях следующата характеристична сцена: към 15-й септември ст. ст., ако се не лъжа, разхождаха из улиците на публично поругание около 20 души турци и един българин пленници, даже на българина пленник едното му око беше повредено от рана и едвам се крепеше на краката си. Всички се спираха и храчеха тези нещастници и подканваха конвоя да ги застреля. Какво става отпосле с тях, не мога да зная, въпреки че по околни пътища се мъчих да се науча за съдбата им.

Изобщо, като заключение, ще прибавя, господин полковник, че всичко в тази епоха: преса, обществено мнение, кинематографи беше против всичко българско (към германци, австрийци и турци не толкова); проповядваха, че когато ще настъпи денят на реванша (те считаха разгрома им като несполучлива фаза от войната) всичко българско ще мине под нож и пламъци. Особен рекорд в тази агитация държаха вестниците "Адевърул", "Диминияца" и "Епоха", а статиите на главния редактор Конст. Миле особено се отличаваха по своята дълбока омраза към българите и България. Това са фактите, господин полковник, които видях и чух от хора и върху истинността на които няма абсолютно никакво съмнение."



1.XI. 1917 г., гр. Силистра. 

П. Бабаджанов (Бивш народен представител)

Използвана е информация от книгата на Жеко Попов "Добруджа  окупирана,  освободена, отнета – 1913-1918" и от книгата на Радостин Мирков "Кървавата бразда на Добруджа"
Текстът в Бележник е публикуван със съдействието на Регионална библиотека "Дора Габе" – Добрич.

http://belejnik.bg/

В юбилейната си 15-а година Ротари клуб Силистра се представлява от най-младия президент в своята история

В един от последните дни на м. август Ротари клуб Силистра бе домакин на среща с д-р Димитър Димитров – дистрикт гуверньор 2016-2017 на Ротари България. Заедно в неговото специално посещение, предшествано от среща в Ротари клуб Тутракан, бе и ротарианецът от Русе Пламен Цветков, който е един от 18-те асистенти на управителя на българската ротарианска общност, отговарящ за т.нар. зона 13, част от която са и двата добруджански клуба.

Тазгодишното ръководство на Ротари клуб Силистра е в състав: Николай Костов – президент , Павлин Иванов – секретар и следващ президент, и Николай Папазов – церемониалмайстор. Те са едрото на Борда на директорите, представляващ клуба пред обществото през настоящата ротарианска година.

Д-р Димитър Димитров запозна ротарианците от Силистра със своята програма и с най-новите тенденции в развитието на наx-голямата хуманитарна организация в света, в която членовете са част от 537 дистриктаБългарският дистрикт е от 85 клуба (в поне 74 от тях са включени и дами), в които понастоящем членуват общо 1 997 души, представители на различни професионални сфери. За сравнение в Гърция членовете са 1 800, в Румъния – 3 100, а в Турция – 6 000. 

Около 40 са младежките структури в обединения, наречени Интеракт клуб (настоящ президент е гимназистката Ирена Иванова), два от които са в област Силистра. Те работят по проекти под непосредственото ръководство на ротарианските клубове в Тутракан и Силистра в рамките на Ротари интернешинъл, чийто президент през настоящата ротарианска година е Джон Джърм от Чатануга, САЩ. Неговата годишна тема е „Ротари в служба на човечеството“. В нея се вписва отскоро и петото направление – работата с младото поколение.

И тази година Ротари интернешинъл продължава своята работа по програмата „Полио+“, в партньорство с фондацията на милиардера Бил Гейтс, както и на други спомеществователи. Все повече се цени партньорството между клубовете от всички дистрикти по целия свят.  Още повече, че догодина Фондация „Ротари“ – една от най-големите на петте континента, навършва 100 години, в чест на юбилея на клубовете е препоръчано да внесат по определена сума. В програмата на Ротари интернешинъл има редица събития, започнали на старта на ротарианската година, която винаги е на първи юли. Сред тях е  и конгресът в Атланта, САЩ през лятото на следващата година.

Тази ротарианска година е петнадесетата в историята на Ротари клуб Силистра, създаден през 2002 г., но официално признат две години по-късно на 22 март 2002 г. По ирония на съдбата в юбилейната си година клубът, в който понастоящем има 17 редовни членове и няколко почетни, има най-младия си президент в лицето на 31-годишния мениджър Николай Костов. Преди повече от месец той пое щафетата от предшественика си на поста – застрахователя Свилен Съботинов.

М. юли 2016 - ротация в Ротари клуб Силисра:
 Свилен Съботинов връчва
огърлицата  на властта на Николай Костов
По повод годишнината клубът е замислил програма от 15 събития, които ще стартират на 12 септември с пресконференция за журналисти и ще продължат с две спортни прояви – турнир по шахмат и стрийтбол. По-нататък са редица други прояви – кулминацията е преди Коледа, когато е юбилейното тържество.

От 2005 г. насам РК Силистра е провел 21 благотворителни балове за Коледа и Великден, и в 15-годишното си съществуване е реализирал над 80 000 лева в дарения и проекти за повече от 10 адресата в сферата на културата, образованието, социалното дело. Сред тях: Дом „Димчо Дебелянов“, МБАЛ Силистра, Детска млечна кухня,  три училища, парк „1 800 години Силистра“,  БК Доростол, Малък театър зад чина, танцьори, спортисти и др.

От 2005 г. РК Силистра е спонсор на новосъздадения тогава Ротари клуб Тутракан. През 2010 г. към РК Силистра бе създаден Интеракт клуб за работа с млади хора. Досегашни президенти на РК Силистра: инж. Веселин Андреев, инж. Иво Андонов, д-р Марин Пейчев, инж. Стефан Райчев, инж. Петър Чаушев, Димитър Ангелов, инж. Петко Горбанов, инж. Манол Тодоров, Велико Великов, Атанас Великов, инж. Пенчо Ковачев, инж. Петър Георгиев, инж. Евгени Георгиев, Георги Иванов, Свилен Съботинов, Николай Костов (до 1.07.2017 г.). Секретари: Михаил Добрев (до 2009 г.) и Йордан Георгиев (2010-2015 г.), в момента – Павлин Иванов.