сряда, 23 август 2017 г.

Празници през 2018 г.

http://nmitev.com

Официални празници и допълнителни почивни дни през 2018-та година

1 януари – Нова година – понеделник – без допълнителни почивни дни;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – 3 март е събота, така че ще почиваме и на 5 март, понеделник;
8 април – Великден – почива се общо 4 дни от петък, 6 април, до понеделник, 9 април, включително;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност  – вторник – без допълнителни почивни дни;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия – 6 май е неделя, така че ще почиваме и на 7 май, понеделник;
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – четвъртък – без допълнителни почивни дни;
6 септември – Ден на Съединението – четвъртък  без допълнителни почивни дни;
22 септември – Ден на Независимостта на България – събота. Ще почиваме и на 24 септември – понеделник;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения. Вас вероятно не ви касае 🙂
24, 25 и 26 декември –  Бъдни вечер и Рождество Христово – падат се понеделник, вторник и сряда. Няма допълнителни почивни дни.

Още веднъж за празника на арменската църква в Силистра през погледа на Цветана Игнатова във Фейсбук

Назаем он ФсБ профила Tsvetana Ignatova: На 20 август 2017 г. арменци, техните семейства и потомци, представители на държавната и местната власти, много приятели на арменската общност в града почетоха най-големия празник на Арменската апостолическа църква Сурп Аствадзадзин (Света Богородица) в Силистра, която е на 397 години. 
Председателят на настоятелството на Арменската апостолическа църква в Силистра Екатерина Тодорова разказа за инициативите на арменската общност в града, която обединява около 100 души. Гостите се запознаха с богатата и съхранена история. В празника се включиха Областният управител Ивелин Статев, председателят на Общинския съвет д-р Мария Димитрова, зам.-областният управител Стоян Бонев, зам.-председателят на Общинския съвет Иванка Ташева, инж. Тихомир Борачев – заместник-кмет на Община Силистра, директори на дирекции в Община Силистра, представители на Доростолската митрополия. Дългогодишният председател на настоятелството Сирухи Шейтанян бе поздравена за юбилея си и за активната обществена работа през годините като общински съвет и председател на настоятелството. 
По покана на арменското настоятелство в храмовия празник участваха арменски свещеници от София и Русе. Според историци, за арменците „църквата е не само вяра, религия. Тя е свята институция, благодарение на която и до днес ги има. Арменската църква е направила много за съхраняване на писмеността, духовността и културата на нацията си. Всеки арменец, оказал се на непознато място, първо търси арменската църква. Тя е връзката между сънародници от различни страни”.
Нашият уважаван съгражданин Огнян Георгиев – преводач (персийски, арабски и турски езици), дългогодишен служител на Държавен архив Силистра, подари на Екатерина Тодорова снимка на семейство Арабаджиян. Куполът на храма (за отбелязване - много малко арменски църкви по света имат такъв купол със стенописи) е уникален, а в центъра на стенописите е Всевиждащото Божествено око в светлина, символ на Триединството (Света Троица - Отец Бог, Син и Светият дух) - дело на художника Бедиг Бедросян. През 1990 г. куполът на храма е реставриран от художника Карен Маркарян от Силистра. 
Издаден е Албум за художника Бедиг Бедросян на български и английски езици, със съставители Пламена Димитрова-Рачева – изкуствовед и галерист от Варна, и Кеворк Крикорян – родственик на художника и ценител на неговото творчество. Проф Ангел Станев, родом от Силистра, е автор на потрет на Бедиг Бедросян, който е в Националната художествена галерия. По екземпляр от книгата получиха гостите на тържеството, посветено на Света Богородица, както се казва храмът, най-старият арменски храм в България.
Из историята на Арменската апостолическа църква в Силистра: „Храмът е разположен в двор с площ около 1800 кв. м. В двора се намират малка къща, предназначена за живеене на свещеника, и бивше арменско училище - сега арменски клуб с голямо салонно помещение и сцена. Липсват архивни документи, които да разкрият етапите на построяване на храма. От събираната с години информация от възрастни арменци и от наблюдения при ремонти е установено, че първоначално е построена същинската част на храма с две малки помещения от двете страни на олтара. Северната малка стая е предназначена за кръщенета и усамотени молитви. 
В една ниша в нея се намира каменно корито с малък канал, където се излива водата, в която е кръстено детето. Според каноните на религията, там, където се излива тази вода, не трябва да стъпва човешки крак. Южната малка стая е свещеническата и там се съхраняват свещенически одежди и църковна утвар. При ремонт на южната стая е открит камък с надпис, вкопан в пръстения под. Разчетеният от Агоп Гиликян надпис разкрива, че първоначално името на църквата е било Сурп Крикор Лусаворич” (или Свети Григорий Просветител), а годината на издигане на храма е 1069 по арменското летоброене, което е 1620 по Григорианския календар. След като подовете са бетонирани, камъкът е преместен в северната малка стая, където е изложен и досега.
Стените не са покрити със стенописи, а върху тях има картинни икони, нарисувани с маслени бои. На олтара не може да се поставя нищо изкуствено (икони, цветя и др.). В горната част на северната и южната стена на централното помещение има отвори. Те са подредени по точно определен начин, за да създават акустиката на църквата. Този прийом също е рядко срещан.
По-късно е пристроена преддверийна част, където в пода са вградени надгробни плочи на духовни лица. Такива плочи има и в двора на църквата. Допълнителната част е на два етажа, като на втория е разположен балкон за църковен хор, а над него е издигната камбанарията.
Църквата „Сурп Аствадзадзин” има ценна колекция от предмети, чиято възраст достига няколко века. Съхраняват се църковна утвар, свещенически одежди, библии още от 1686, от 1730 г. и от по-ново време. В двора на църквата през 2005 г. е изграден мемориал в памет на жертвите на геноцида над арменския народ. Проектът за мемориала е изработен от Диран Апелян. Паметната плоча от черен гранит е изцяло дарение от арменската общност и приятели на арменците в града, страната и чужбина. Всяка година на 24 април с наведени глави и на колене те подновяват клетвата си, строго да пазят завета на невинните си жертви - да не забравят никога, свято да пазят и развиват майчиния си език и култура, да бъдат горди, че са арменци.
В парцел на старите гробища на Силистра, определен за арменски погребения, има и друг арменски храм - параклис. Той е изграден през 1937 г. във време, когато Южна Добруджа е в пределите на Румъния. Издигнат е с даренията на Кеворк хаджи Артюнян. По желание на дарителя родителите му са погребани там, а впоследствие и самият той. При освещаването на съдържащия уникални фрески параклис през 1966 г. архиепископ Дирайр Мардикян му дава името „Сурп Кеворк”. 
В човешкия живот материалното не е най-ценното, но за арменската църква в Силистра се оказва съществен проблем. Още от далечната 1966 година в „Сурп Аствадзадзин” няма действащ свещеник. Църквата се отваря всяка неделя, а през зимата почти не е отоплявана. Това прави невъзможно правилното съхраняване на ценностите й. По покана на църковното настоятелство идва свещеник от Русе или Варна.
Църквата разполага с библиотека, в която се съхраняват над 400 книги на арменски език, някои от които са уникални. Голяма ценност е книгата на историка Иван Занов „Арменците в Силистра - минало и съвременност" - първият писан паметник за общността в града и начало на по-нататъшните изследвания.
Може Силистра да е малък град, може да са малко арменците в него (към момента арменската общност наброява около 120 души), но се отнасят с голяма грижа към църквата си, защото считат, че дължат своето съществуване на нея и имат дълг към паметта на предците си. За арменската колония в града е писано малко, източниците, достигнали до нас, не дават достатъчно информация за нейното възникване. Според някои мнения арменската колония в града се появява в началото на XVII в., в годините на османското господство на Балканите. Историкът Страшимир Димитров твърди, че първото съобщение за наличие на арменци в Добруджа е още от 1551 г. От 1622 г. са запазени документи за събиране на данък от арменците, обитаващи Силистренската кааза.
От тези далечни години до днес поколения са се сменяли, властващи са се сменяли, но арменската църква Света Богородица" в града е запазена и предизвиква интерес като духовен, културен и исторически обект. Най-тържественият ден за арменците в града е честването на храмовия празник. На този ден дворът на църквата се изпълва с много гости. А денят преди празника, когато се приготвя курбан (мадах), е като родов празник. Друг голям църковен празник, който се отбелязва с особена тържественост, е Таркманчац - денят на преводачите. Арменците не само в България, но и по целия свят вярват, че сред основните фактори за съхраняване на тяхната идентичност са уникалната азбука и литературата. 
Създадена от Месроб Мащоц през 399-406 г., тя допринася за оцеляването на арменския народ, защото мащоцовите букви повишават неимоверно арменското самосъзнание и се превръщат в най-добрия щит срещу асимилаторската политика на чуждите завоеватели. В знак на признателност арменската църква канонизира двамата просветители Месроб Мащоц и Сахаг Бартев в светци и решава през месец октомври да се почита преводаческата дейност с църковен празник. Няма друга църква, която изразява благодарността си към преводаческото дело по такъв начин.
Миналите поколения са успели да съхранят храма в Силистра през тези почти четири века, задължение на сегашното поколение е да направи това за своите деца и внуци, вярват от настоятелството на храма. Дълголетието на арменската църква в Силистра доказва, че от поне 390 години в града живеят арменци. Те често твърдят, че са лоялен народ, благодарни и признателни на България, която е приела техните родители, по чудо останали живи от първия геноцид на ХХ в. За днешното поколение България е родина. Затова и християнският им храм е посещаван не само от арменци, но и от приятели българи, както и от техните приятели”.

Пъргави ромки налагат с метли петелчещ се мъж в центъра на Силистра

Прохладна августовска утрин в Силистра. Около 8 ч. е, но все още администрацията не се е втурнала да работи в канцелариите си...за благото на народа. И кафенетата в центъра на града не пращят от хора, заседнали преди работно време над горещата освежаваща напитка. Три пъргави ромки размятат метли и събират сметта по тротоара пред бившата "поща". 

Вършат си съвестно работата жените, както му разбират и доколкото им позволяват техническите възможности. И изведнъж мъж в не първа младост - иначе спретнато облечен, напълно приличен на вид, най-вероятно роднина на една от работничките по чистотата, се закача с тях - нещо си говорят в спор на някакъв български и на неразбираем майчин език. 

Уж кротка на пръв поглед свадичка, но по едно време става напечено..., поради което метлите влизат в употреба с друго предназначение - отбранително. А, бе, борба направо - той налита, макар и не на бой - играе си някак, но трите женички не се дават - особено едната - обект на неговата закачка - хем го плаши с полиция, която никой не извика, хем го налага ту с дръжката, ту с другата част на метлата. Той се петелчи, тя като ярка подскача и налита, ругаейки го заплашително. Викаш си, стана тя като в сугубо битов екшън филм по сръбски образец от края на миналия век. 

Разгеле, размина се, петелът сви оперението си и се оттегли безславно от недовършения бой. Трите метли продължиха трудовата си активност - все едно нищо не се е случило на центъра на древния крайдунавски град. Оттеглям се от бойното поле и се питам - дали ще има продължение - на някой друг тротоар, пред къщна порта или между четирите стени в домашна обстановка...И още: театър ли беше или истинска сценка, характерна за всяка четвърто българско семейство, както твърдят специалистите по домашно насилие, без да влизат в подробности дали става дума за определен етнос или чисто и просто иде реч за т.нар. средно статистически българин.

Учителки с опит учредиха клуб ,,Успех на ДЗИ по БЕ" (държавен зрелостен изпит по български език)


Назаем от Ил ГорановаДнес ми е ден за клубна дейност - затова ще обявя още един клуб: Клуб ,,Успех на ДЗИ по БЕ" (държавен зрелостен изпит по български език)...Клубът ще е със статут на затворена група - за да не досаждаме на общността... А защо клуб? - защото ми харесва клубната дейност. 
(1) Каква е целта? - да се обединят усилията на всички, които искат езиковата култура на учениците да е по-добра (без да анализираме резултати, без да търсим причини - не обичам да се гледа назад)...
(2) Каква ще е дейността? - ще публикуваме и ще обменяме материали, ще задаваме и отговаряме на въпроси, ще споделяме добри педагогически практики...Ще помагаме и ще си помагаме.
(3) Кого ще очакваме да се присъедини към Клуба? - без предпочитания, всеки е добре дошъл: стига да споделя общата цел, да е с позитивна нагласа и да уважава мнението на другите...
(4) Кое е първото, който ще публикувам утре сутринта? - Примерни теми, по които може да се организира подготовката на учениците за ДЗИ по БЕ (с кратки методически акценти)...След това - след това ще може да се види на страницата на Клуба.
(5) За повече информация - страницата на 
Клуб ,,Успех на ДЗИ по БЕ"...
Вече си позволих да включа някои мои приятели...
На добър час!!! Всички заедно можем повече!!!

Българи събират средства за монумент на хан Кубрат в Украйна

Българи от цял свят се обединяват в кауза за набиране на средства за изграждане на паметен монумент на гроба на Хан Кубрат в украинското село Малая Перешчепина. 



Версинаж: Междувременно стана ясно, че в подготовка е поредното пътуване до Украйна във връзка с посещение на места, свързани с българщината и, разбира се, с посещение на Малая Перешчепина, където се провежда т.нар. Всебългарски събор. Миналата година в групата имаше и силистренци. Преди години делегация на община Алфатар първа от добруджанци бе там, където посади български рози.