сряда, 18 октомври 2017 г.

Ева-тон, Биби-тон и Меги-тон с други силистренски таланти на празник на винарна "Остров"


ЖС "Ек. Каравелова" Силистра стартира програма за работа с подрастващи по темата за домашното насилие

На 17.10.2017 г. бе проведена среща с ученици от 8 и 9 клас на ПЗГ "Добруджа" Силистра, като в рамките й бе приложена разработената от ЖС "Екатерина Каравелова" Програма за работа с подрастващи, насочена към развитие на знания, нагласи, убеждения и ценности за ранна превенция и защита от домашно насилие. Подписано е споразумение с гимназията работата да продължи и с по-горните класове - примерно в десети. Подобно споразумение има със СУ "Н. Вапцаров", също в Силистра, но в петите класове, където работата в това направление ще продължи и занапред. Споразумение за съдействие има и с РУО на МОН Силистра.

И още една новина от ЖС "Екатерина Каравелова": в периода 12- 4 октомври 2017 г. представители на СНЦ-то участваха в семинар за достъп до правосъдие на жени с увреждания и работна среща на Алианс за защита от домашно насилие. Основната тема на срещата бе ратифициране в България на т.нар. Истанбулска конвенция .

Новата военно-патриотична подготовка започва от музея...в Силистра


Назаем от Фейсбук-профила на Регионален исторически музей Силистра.

В три поредни дни в сградата на Археологически музей - Силистра ще се проведе единно комплексно занятие по военно-патриотична подготовка на ученици от 9 и 10 клас на СУ "Н. Й. Вапцаров". То е част от обучителен план на Военно окръжие Силистра, целта на което е  повдигне на патриотичния дух на подрастващите. Веселин Аврамов, уредник в отдел "Български земи 15-19 век" към РИМ Силистра представи и запозна учениците с историята на оръжията до 19 век. Направен е преглед на оръжията изобщо, а после и на тези, които са използвани за обучение от наши възрожденци като Левски, Филип Тотю и др.

Събор в чест на хореографа Стоил Енчев в село Проф. Иширково

Навръх Петковден в село Проф. Иширково бе проведен деветият празник „Иширково пее и танцува“ в чест на песента и танца с участието на състави и изпълнители от читалища и клубове, представящи Силистра, Тервел, Девня, Ветрен, Попина, Алеково, Калипетрово, Смилец, Бабук и др.  – общо над 20 групи, заедно с Школа „Великов“, в която се обучават млади инструменталисти.

Председателят на НЧ „Просвета“ с. Проф. Иширково Снежана Петрова поведе празника с думи за изявата, която тази година е посветена на най-известния добруджански хореограф Стоил Енчев, който от десет години е покойник. Сред специалните гости на събора бе съпругата на хореографа Пенка Енчева. Табло със снимки представи дейността на читалището. Няколко от тях напомняха за славното минало, когато роденият в Добричко хореограф е бил в основата на успехите на състави от Силистра, Проф. Иширково, Калипетрово, Айдемир, Тервел и други населени места в Крайморска и в Крайдунавска Добруджа.

Председателят на ОбС Силистра д-р Мария Димитрова поздрави, заедно с Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ при община Силистра, участниците от името на органите за местно самоуправление. Народният представител Александър Сабанов лично се включи в събора, а в задочен план – с поздравителен адрес – бе представен неговият колега Стоян Мирчев.

Областният управител Ивелин Статев също уважи домакините с поздравителен адрес. Кметът на селото Стойчо Нечев откри празника, започнат от неговите предшественици начело на селото. Стефка Райчева – секретар на читалището в селото в миналото, разказа спомени за г-н Енчев. Подобно на него и Велико Димитров развълнувано сподели свои мисли. Настоящият главен художествен ръководител на АНТП „Силистра“ при НЧ „Доростол“ Силистра Тихомир Лефтеров връчи поздрав до г-жа Енчева в знак на уважение за времето, когато нейният съпруг е бил сред основателите на ансамбъла през 1966 г.

Народната певица Калинка Вълчева, наричана „славей на Добруджа“, бе също специален гост изпълнител, като спомен за годините, в които е стартирала нейната кариера заедно със Стоил Енчев. Съставът на иширковци първи пое хорото на сцената, за да покаже възстановени от Стоил Енчев местни танци. Тервелци също бяха сред участниците, за да докажат, че в Добруджа навсякъде има добри танцьори.

Какво му трябва на народа – един хубав слънчев есенен октомврийски ден и празник за душата. За да си спомни за един човек, който е оставил трайни следи със своето изкуство като необикновен „български патриот на културният фронт“, както го нарича през 2000 г. в реферата си като студент във ВСУ „Черноризец Храбър“ добричлията Стоян Господинов.

От него научаваме, че Стоил Енчев като дете в родното село Росеново, Добричко, не е имал къде да танцува, но в казармата в София се е учил първо на „степ“, за да премине към фолклора по-късно в Института по пшеницата и слънчогледа в град Генерал Тошево, където по-късно работи като шофьор, но и като създател на тамошен танцов състав.

Откъде е наспорил умения и идеи роденият в Черноморска Добруджа бъдещ корифей на добруджанското танцово изкуство: „Жаден за знания, той започва да издирва образци от добруджанския фолклор, от които да черпи знания, да ги обработва и прехвърля в състава си. Така се добира до изкуството на братята Коцеви и бай Велико от село Сребърна, Силистренско. Запален от вътрешната енергия, изригваща от тези негови учители, Стоил Енчев стои няколкократно по 5-6 дни при тях и се учи на стил и други характерни особености в този труден добруджански танцов фолклор. “

И по-нататък: „През 1957 г. и 1958 г. с колектива от гр. Г. Тошево завоюват първо място на прегледите на колективи в системата на Горското и Селското стопанство. През 1959 г. се явяват на първия Републикански фестивал на самодейното танцово изкуство, където завоюват сребърни медали. С извоюваните високи награди той получава право да учи в първия национален курс за хореографи, воден от Методи Кутев през 1960 г. Същевременно с натоварената репетиционна дейност през 1957-58-59 г. той завършва във вечерно училище 10-и клас в град Добрич. След това получава писмо да завърши средното хореографско училище, където създава „Празнична добруджанска сюита“, която е изпитната му работа, оценена с отличен от изпитната комисия.“

Останалото се знае: през 1966 г. е поканен от ръководството на Окръжен народен съвет Силистра да стане съосновател на Ансамбъл за народни песни и танци, който сега е към Народно читалище „Доростол“. С малки прекъсвания от 1974 до 1988 г. осигурява с екипа на ансамбъла на самодейците много награди от участие в различни конкурси и фестивали у нас и в чужбина.

И още от реферата узнаваме: „Със създадените фолклорни танци „Спас”, „Ръченик”, „Сборенка” „Ръка”, „Половин ръка“, „Ляса“, „Честа“, „Данец“, „Повлекана“ личи почеркът на твореца Стоил Енчев. Изграждането му като творец личи и от постановките му в сюитни форми „На мегдана“, „Добруджански засевки“, „Добруджански лазарки“, „Празнична добруджанска сюита", „Песни и игри от Силистренско“, „Пролетни танци от Силистренско“, „Бабушки коледари“, „Добруджанци“, „Детски лазарки“ и др. В тези постановки се вижда , че той е една изцяло оформена творческа личност.

Работил е с изтъкнатите творци в българската хореография като Кирил Хараламбиев, Димитър Димитров, Иван Тодоров, Методи Кутев и особено с проф. Кирил Дженев, които подпомагат Стоил Енчев да навлезе по-дълбоко в материята на танцовото изкуство. През годините като хореограф той е ползвал като корепетитори известните добруджански акордеонисти Стефан Георгиев, Димитър Анастасов, Димитър Нанков и хармоникаря Атанас Атанасов.

За неимоверно големия нюх към Добруджанският стил говори и фактът, че почти за всички свои произведения той сам подбира и подрежда музиката. Музикалните състави от селата Калипетрово, Сребърна, Алеково, Гарван, Айдемир, Старо село, Иширково и Кардам му дават огромно музикално богатство, което, подбрано и подредено от Стоил Енчев се претворява в изключително самобитна постановка. В последните години той работи с композитора Петър Крумов, с когото създават няколко постановки.“

Негови възпитаници са и ръководителите на ансамбъл „Добруджанч“ Иван Иванов и Йордан Филипов, ръководителят на профсъюзен дом град Варна Георги Маринов, Николинка Филипова в Силистра, ръководителката на танцов ансамбъл град Дулово Румяна Димитрова. За своята дългогодишна творческа дейност Стоил Енчев е награждаван десетки пъти със значки и медали, той е носител и на орден „Кирил и Методий“ – втора и първа степен.





От Добруджа до Балкана без раница, но с песен и наздравица

Добруджанските туристи опознаха още една родна дестинация – Централен Балкан.  В края на м. септември т.г. силистренското дружество „Дочо Михайлов“ проведе поредната си проява, този път избирайки интересен маршрут, свързан с харесвани напоследък туристически обекти, които както винаги са далеко от Крайдунавска Добруджа, но заслужават внимание. 

Един от тях е Деветашката пещера – със своите 632,5 кв.м. тя е най-голямата по обем в Европа, дължината й е близо 2,5 км. До 1990 г. в продължение на около 40 години е била склад за горива към  военното министерство, приютявайки 15 огромни цистерни, а над реката – мост и ж.п. линия, както и електричество. 

Още по-назад във времето – преди 1944 г., е ползвана за склад за боеприпаси, които е можело и да бъдат гръмнати при оттегляне на германските войски, но овчар провалил намерението им, научаваме от публикация в сайта на в. „24 часа“.  Пак там ни казват, че пещерата е недостъпна в размножителния период на прилепите (1 юни – 31 юли), но през другото време освен за фото сесии, вкл. и на младоженци, се ползва се и за скокове с бънджи. И сега има мост, дълъг 114 м., но той е за връзка с пещерата за туристите, след като преди се е достигало до опасни пътеки. 

Изграден е преди 7 години при снимките на поредния американски екшън с Жан Клод Ван Дам, за което свидетелства специална табела – реклама на филма. Едва преди 21 години пещерата, вписана между 6 хил. в България, става „природна забележителност“, макар да е забелязана от английски пътешественик още през 1877 г. Тя е една от 69-те у нас сред по-дългите от 1 км и сред 65 пропасти по-дълбоки от 100 м. Проучвана е в присъствието на цар Борис през 1924 г. 

Царство през зимата за над 40 хил. прилепа от 15 вида (обектът е едно от трите най-големи местообитания на Стария континент). Отделно са други представители на фауната – животни (45 вида), птици и бозайници. И още: изброени са 11 езера и 14 извора край десния ръкав на р. Осъм. Специалистите отбелязват невероятна акустика в едно чудо, в което има следи от 6 епохи. 

Крайният обект за посещение на добруджанските туристи бе хижа „Хайдушка песен“, намираща се в Национален парк „Централен Балкан“ – втората по големина в България защитена територия, която е в Средна Стара планина (в миналото е имала и други имена – Хаймон и Зигос, както и най-популярното - Хемус). 

През парка минават останките от трако-римския път в района на т.нар. Троянски проход, връзка между 9 стари селища и укрепления. Пряка връзка е също между Дунав и  Тракия. Тук извират 4-те големи реки – Тунджа, Осъм, Вит и Росица. Истинска прелест е да надникнеш в това „ювелирно ковчеже от непристъпни скали, каньони и ждрела, шеметни водопади и страховити бездни“. Сред тях е и най-скромният по размери резерват (един от деветте в района), обявен преди 30 години – „Козя стена“ – с едноименни връх и хижа. От „Хайдушка песен“ се намира на 3 ч. по стръмна пътека с денивелация около 800 м. 

По шубраците има над 40 вида растения, включително и прелестния еделвайс, който иначе е запазена марка за Ирин-Пирин, но тук му е отредена специална „екопътека“. Край х. „Хайдушка песен“ през 1960 г. е издигнат паметник на един от знаковите герои от Априлското въстание – Георги Каблешков, тъй като южно от хижата в м. „Стълба“ е неговото лобно място, както и на съратниците му – въстаниците Георги Търнев, Стефан Почеков и др. 

В района на Централен Балкан се е зародила люлката на Възраждането на българската държава след Средновековието: центровете Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Габрово, Тетевен, Троян, многобройните манастири, църкви, художествени школи, средища на занаяти и др. Хижата е сгушена в полите на величествената Стара Планина и в подножието на резерват Козя Стена. Наблизо е м. Чифлика със своите минерални извори, които летем и зиме могат да бъдат ползвани от любителите на спа-процедури при естествени природни условия. За противниците им остава правото да бъдат част от компанията на софра-туристите.

Разбира се, когато пътят минава покрай Ловеч, бива човек да се отбие в този възрожденски град, който държи спомени за стара слава и тревога за демографско настояще. Паркът „Стратеш“ е сред местата, които през последните години все повече привличат окото на туриста, тъй като тук се намира зоопаркът, който е втори по големина в България, а и алеята на българо-руската дружба. 

Покритият мост е сред архитектурните перли на България от втората половина на 19-ия век и е сред символите на града, още повече, че веднъж е горял, после е възстановен, докато дойде време и да бъде преустроен и ремонтиран (последно преди 18 години). Там се намира и туристическият център, където може да бъде видян въртящ се макет на най-големите забележителности на града, свързан още с Васил Левски, на когото е посветен музей. Сред най-новите туристически придобивки е атрактивният интерактивен музей, посветен на водата, намиращ се във възстановената стара градска баня „Дели хамам“, която е архитектурен паметник от 17-18 в. Справочниците твърдят, че обектът, който е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“, е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната в края на средновековието. 

Крушунските водопади край Летница все повече са място, което туристът не отминава, бидейки в Северна България. Според някои това е  най-впечатляващата водна каскада и най-голямата травертинова даденост (т.е. водата е с варовит туф) у нас, край която има изградени възможности за отмора и консумация на вездесъщата „скара бира“. Районът предлага разходка по „облагородена екопътека (казват, била най-късата у нас, но за сметка на това е отмаряща), с красива последователност от водопади, дървени мостчета и панорамни площадки към водопадите“. 

По стечение на обстоятелствата силистренци бяха сред първите посетители на парка с макети на български архитектурни забележителности под хълма Царевец във Велико Търново, още преди да бъде официално открит. При това на 22  септември в Деня на Независимостта на България. Една възможност човек накуп да види над 40 обекта, намиращи с в различни населени места, свързани с история, култура и религия. Чудесна частна инициатива, намерила най-подходящото си място - в центъра на България. 

На хвърлей място е и Троянският манастир - също задължителна спирка за поредна среща с обителта, където вече има и второ скривалище на Апостола на свободата. За отбелязване - и чудесно освежаване на стенописите в храма, даващи възможност човек да опознае още по-добре тяхното съдържание и влияние върху сетивата на вярващите, а и на обикновените посетители.

Всяко излизане от Силистра отваря различни портали към запомняща се природна действителност, каквато в малка страна като България има в изобилие. И която за съжаление малко познаваме. Пътуваме из Европа, плащаме луди пари за далечни дестинации, за да ги хвалим в интернет форумите – къде заради ол инклузива, осигуряващ аперитиви и дълги мигове на  заседяване край масите, къде наистина заради досега с уникални обекти, а е хубаво да обръщаме внимание и на родните природа, исторически и културни средища. 

Защото още при създаването на туристическото движение в Родината ни в първите години на последното десетилетие на по-миналия век Алеко Константинов е заявил своя завет към всички нас: „Опознай Родината, за да я обикнеш“. Това е предназначението и на онази карта със 100-те национални туристически обекти, от която все повече българи си купуват, за да събират печати – спомени за посетени свети родни места.