петък, 22 март 2024 г.

Новият диригент на оркестъра на Ансамбъл "Пирин" - Благоевград е силистренецът Марек Дяков

Възпитаникът на силистренското Средно училище "Нкола Й. Вапцаров" Марек Дяков е новият диригент на оркестъра на Фолклорен ансамбъл „Пирин“ - Благоевград. Тази неделя от 11 часа на вълните на програма "Христо Ботев" на БНР в предаването "От песен в песен" той е поканен да участва заедно с кавалджията Дамян Димов, Елена Димитрова - за участието на децата от Фолклорна формация „Хераклея“, Светла Караджова за концерта „Фолклорът – настояще и бъдеще“ - всички те стават част от "много приятни срещи и хубава музика", които може да бъдат чути и  онлайн: https://binar.bg/programa-hristo-botev/. Интервю с Дяков от преди години, публикувано в блог ВЕРСИНАЖ - www.jordansilistra.blogspot.com/2019/07/blog-post_22.html, а преди това в сайта www.megdana.bg на 19 юли 2019 г. За музиканта, диригента и композитора повече на сайта му www.marekdyakov.com, както и в неговия личен профил във Фейсбук: www.facebook.com/people/Marek-Dyakov/1273999433.

Ентусиаст от румънското село Бранещи създаде в дома си Музей на кукерската традиция

18 март 2024 г. Село Бранещи. Румъния. Денят е Песи понеделник - веднага след Сирни Заговезни (Куковден, Кукеровден, Чисти понеделник) - начало на Тодоровата неделя. На този ден играят кукерите. Тази година - седмица преди Благовещение. В румънското село, което е близо Букурещ, бе спазена традицията и за пресъздаване пред и с участието на общността на обичая „Уралия“ („Улелия“), включващ и ритуален бой от страна на хора с маски и специфични камшици, както и ритуално прескачане на огън за здраве. Сред интересните моменти от гостуването на българската група в състав: д-р Йордан Касабов - етнолог, Георги Вълев - общественик, Йордан Георгиев - журналист, бе посещението в дома на един от активистите, участващи в кукеровия празник.

Сред интересните моменти от гостуването на българската група в състав: д-р Йордан Касабов - етнолог, Георги Вълев - общественик, Йордан Георгиев - журналист, бе посещението в дома на един от активистите, участващи в кукерския празник. Това е всеотдайният Арсени Стефан, отделил от помещенията в къщата си място за пресъздаване на атмосфера, посветена на неговата слабост. Още на входа на своеобразния импровизиран музей е "Кукерската каравана", в каквато е превърната най-обикновена каруца, покрита с плащ. Най-отпред като на пиедестал са купи от участия на Арсени в различни кукерски прояви през годините. Вътре са най-разнородни предмети не само от бита, но и ползваните при представяне на кукерската традиция.


Разбира се, като във всеки „музей“ има и „Почетна книга“ за гостите, в която от името на силистренската група се разписа д-р Касабов, който по-рано през деня участва в тематичен форум на тема „Фолклор без граници. Куковден“. В него се включиха със свои разработки изследователи от национални научни институти от Букурещ, както и от окръжни и общински институции.

Представят виден добруджански деец в национален телевизионен ефир

На историка изследовател от Варна Валентин Събков, автор на сборника "Без борба - няма свобода", предстои ново телевизионно предизвикателство в предаването на Росен Петров в ефира на "България онеър" - тази неделя от 16,30 ч. ("Стефан Боздуганов - Апостола на Добруджа"). Голяма част от книгата му, представена в Силистра през есента на 2020 г., бе посветена на ВДРО и на нейни дейци от Силистренско, сред които именно е и алфатарцът Стефан Боздуганов – деен участник в борбата за освобождението на Добруджа в периода до 1940 г., когато южната й част е окупирана от Кралство Румъния, така също на неговите и на съратниците му борби с ДРО.

По инициатива на Събков през 2015 г. тогавашната местна власт в град Алфатар постави паметна плоча на Боздуганов. В процес на работа са още няколко книги на изследователя на българската история, резултат от проверки в архиви на България, Румъния, Русия и Украйна.
През последните години Събков - алфатарец по рода на баща си, е сред редовните участници във Форум "Българска наследство" в град Балчик. В една от конференциите той заяви, че работи активно по темата за дейците за освобождението на Добруджа, включително за забравените от тях със заслуга за възвръщането на Южната Добруджа към майката родина България през 1940 г. в резултат на Крайовския мирен договор.
Отново при едно от представянията си в Балчик Събков заяви: "За мене е чест и гордост да бъда наследник на двама българи: единият е Иван Манев, който е бил кмет на Бабадаг. Ушил е българското знаме и е посрещнал българската армия през 1916 г. За съжаление е изчезнал безследно в подземията на "Сигуранца" през 1918 г. Неговата съпруга – баба Злата, повежда рода и пристигат в България. Моят дядо – Георги Събков, е бил главен ятак на ВДРО в Алфатар, Силистренско".

Заедно с проф. д.ик.н. Нина Дюлгерова от дружеството във Варна на Съюза на учените в България Валентин Събков е инициатор за провеждане на научен форум, посветен на 250-годишнината на Кючуккайнарджанския договор, който се очаква да бъде в Кайнарджа на 21 юни т.г. с домакинството на Посетителски туристически център и община Кайнарджа. В момента в ход е организацията на форума, за който за участие ще бъдат поканени местни учени и краеведи.
Междувременно по инициатива на общественичката и авторка на няколко книги Анастасия Якова, в град Тутракан, където е починал през 1965 г., преди няколко години бе почетен Аспарух Айдемирски - адвокат, журналист, виден деец и ръководител на Добруджанското национално освободително движение, председател на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Инициатор е за основаването на емигрантско дружество „Добруджа” в столицата (септември 1913) и на което е избран за секретар.

Дружеството има за цел да подпомага добруджанските бежанци и да ги организира в последствие в единен съюз. Участва в обединителния конгрес на дружествата (25 март 1915 г.), който провъзгласява единна Добруджанска организация (ДО), обединяваща всички дружества от столицата и страната.

четвъртък, 21 март 2024 г.

Румънски симпозиум включи в програмата си древния Дуросторум

Краеведският и исторически музей в побратимената с град Тутракан румънска община Кирнодж (Chirnogi), която е част от окръг Кълъраш, провежда на 26 март т.г. научен симпозиум за исторически изследвания в партньорство с местната администрация, училището и църквата. Той се отняса за периода от 370 г. сл. Хр. в контекста на два дунавски града – Дуросторум и Constantiniana Daphne. Форумът ще обхване личността на Gautia (Gatha), която е принцеса на готите, както и 26-те готски мъченици, чествани от църквата на 26 март. 

Автор на няколко книги, три от които имат и българска връзка: "Православие без граници" (www.jordansilistra.blogspot.com/2019/10/blog-post_74.html) и "Кирнодж – Тутракан: мост над Дунав" (www.kvorum-silistra.info/news/29586) и "Акатист на Св. Мъченик Дасий" (www.kvorum-silistra.info/news/21773), е директорът на музея инженер Аурелиан Котобан - инициатор на проекта. Той е възпитаник на Центъра за продължаващо обучение при Филиал Силистра към Русенския университет и е приятел на Доростолска епархия, в чиито събития редовно участва.

сряда, 20 март 2024 г.

Кукерската традиция – българо-румънска „пресечка“ във времето и пространството

Навръх Куковден на 18 март 2024 г. в общинския център Бранещи край град Букурещ в Румъния бе проведена проява на регионално ниво в окръг Илфов и в частност на общинско в местния Дом на културата. В програмата бе включен тематичен форум на тема „Фолклор без граници. Куковден“ с участие на изследователи от национални научни институти от Букурещ, както и от окръжни и общински институции. От Силистра със съдействието на общественика Георги Вълев и с любезното домакинство на Рустика Велику гост докладчик бе етнологът д-р Йордан Касабов. Той представи кукерската и маскарадната традиции в Добруджа на базата на 4-те фестивала в Айдемир, Калипетрово, Варненци и Кайнарджа, както и на локалните му проявления в Алфатар, Проф. Иширково, Белица, Сребърна, Старо село, Ситово и др.

Д-р Касабов е дългогодишен изследовател по темата и на нея е отделил място в повечето свои книги, включително в предпоследната „Скритият бог. Древна българска същност“. Бил е многократно председател на жури на фестивали и кукерски сборове. В изказването си етнологът представи накратко смисъла, съдържанието и посланията на кукерската традиция, тръгвайки от нейното име, идващо от края на дълга овчарска тояга, обикновено от дрян, която отдолу е по-дебела, а горе е изтънена с извивка или кука, завършваща с глава на змей (дракон).

Посредством гегата става докосването на хората от страна на кукера по време на играта в рамките на обичая, посветен на плодородието и на многото деца в семействата, предвид връзката на ритуалните моменти „заораване“, „засяване“ и „оплождане“. Съществена част от обичая е т.нар. сключено слънчево кукерско хоро, при което играчите извършват движения в посока срещу часовниковата стрелка, като гегите им са заловени една за друга. Според Касабов „Кукерството е сред най-старинните обичаи и може да бъде показвано само в истинския му вид, както е съхранено през вековете в рамките на обредната система, а за тази цел трябва да бъде познавано“.

По тази причина заедно със свой екип той смята да подготви специална малка книжка с напътствия, която да е на разположение на коледарските групи. В изложението му бе обърнато внимание, че за разлика от кукерските маски в Добруджа, които са във формата на трапец, тези в Бранещи са във вид на „тръвна“, т.е. кошерище, каквото в миналото е изработвано от преплетени тънки дървени пръти. Част от един от „модел“-ите кукерски костюми както на много места в България, така и в Румъния, са разноцветни ленти – в миналото от естествени материали, днес – книжни, символизиращи (по)желанието за много деца. Цветовото им изражение кореспондира със запазено знание за древните хонори и български род Дуло.

Знакова е и връзката между Бога слънце и Богинята майка. Като важна „сценка“ бе определено „краденето на булката“ с уговорката, че е лоша поличба за общността, ако кукерите вардачи не успеят да го предотвратят. Насочено бе внимание и върху докосването с дървена сабя на жените, желаещи да имат деца, което е част от съкровеността на обичая. В някои населени места „едно време“ това е ставало със символизиращо мъжки полов орган кросно – дървен прът за изработка на килими с големи размери, дълъг 2-3 м и дебел около 7-8 см. В заключение д-р Касабов предупреди аудиторията, че трябва да се прави разграничение между „кукерски обичай“ и „маскарадни игри“.

От румънска страна участваха представители на Бюро за култура към окръг Илфов, Институт за културно наследство – Букурещ (д-р Анамария Станеску), Железопътен музей – Букурещ (чрез Адриана Скрипкариу), сайт „Бранещи онлайн“ и др. Гости бяха Тодор Георге – президент на Асоциация „Българска радост“ от село Балени, окръг Дъмбовица, в което немалка част от населението е от български произход; представители на българската общност от Извоареле, окръг Телеорман (те са 2 от общо поне 38 населени места в северната ни съседка, където има българи по род), и др. Освен научния форум, открит от Флорин Петреску – директор на Обучителния център за учители към окръг Илфов, и проведената манифестация на ученици с кукерски маски, бе пресъздаден за общността и обичаят „Уралия“. Той е част от кукерската традиция на Сирни Заговезни – по-точно на Песи (светъл, чист) понеделник, включващ и ритуален бой от страна на хора с маски и специфични камшици, както и ритуално прескачане на огън за здраве.

От споделените разработки стана ясно, че между българи и румънци по въпроса има много общи моменти и елементи в съдържанието на празника. Повод за прозрението, че се обсъжда ситуация, в която става дума за „два различни езика – български и румънски, но с еднакво мислене“. В Бранещи, където има и Обучителен център за преподавателски кадри на ниво окръг, по темата за кукерите се работи от 1997 г., като неизменно и до днес стожер на тази дейност е Мариус-Овидиу Себе – председател на Асоциация по култура – Бранещи, който представи местната традиция. Има безспорни основания да се предполага, че заслуга за нейното пренасяне имат преселници от Добруджа от етнографската група „Гребенци“, дошли по тези земи в края на второто десетилетие на по-миналия век във връзка с поредната война между Руската и Османската империи.


От изявлението на г-н Себе стана ясно, че от 2005 г. в Бранещи се провеждат форуми с различно съдържание (конкурси за рисунки, демонстрации, изработка на маски), включително в петте местни училища и в още толкова детски градини. Реализиран е и мащабен тематичен проект, в дейностите по който са участвали и кукерски групи от България, включително от област Силистра. Събран е архив от 6 000 снимки, представящи кукерската традиция в Бранещи от средата на миналия век насам, както и видео материали, като сред най-ценните записи е филм от 1928 г. В Дома на културата е създаден Музей на кукерите с подредени на изложба маски, както и книги (сред тях и на 80-годишния Ника Д. Лупу, който участва във форума), посветени на кукерството, също и народни носии. 

Сред най-интересните изяви във форума бе тази на изследователя Флорин Стойчу, президент на създаденото през 1991 г. Българско културно дружество „Седянка“ в Бранещи, което е неизменен партньор при провеждането на Куковден в общността. Той подчерта, че в миналото при емиграцията си в сегашните румънски земи българите са отивали със своите народни традиции и някъде до преди 60-70 години са ги пресъздавали в автентичния им вид.

В същия ред на мисли етноложката д-р Дойна Ишфанони разгледа темата за ролята на кукерските маски като посредник между видимия и невидимия свят. Тя заяви, че идва в Бранещи от 1996 г. и се интересува от местните обичаи. Според нея кукерската маска не е декорация, а е сборен образ  на всичко добро за възраждане на природата и на живота. Други в дискусията допълниха, че в маскарада има ефект и от политиката на бумеранга – първоначално имаме раздалечаване, последвано от сближаване между хората.

Добро впечатление за бранещяни прави фактът, че макар възстановяването на кукерската традиция да тръгва спонтанно и хаотично, с годините тя се превръща в подреден обичай, очакван всяка година. Допълнението е, че това става по различен начин за отделните възрасти, т.е. поколенията го пресъздават всяко по свой начин. С разбирането, че се предава своеобразна щафета между тях с желанието да научим кои сме, откъде идваме и накъде отиваме, за да планираме (до)къде ще стигнем.

Отчита се, че принос за кукерската традиция в Бранещи имат и т.нар. аромъни, преселници от други части на Балканския полуостров. Споделен бе и призивът традицията да бъде консервирана и запазена от външни влияния и нововъведения, за да се съхранят старият бит, мислене, маски и носии. Идеята е да това продължи да бъде предизвикателство в името на осъзнаването на традицията.